Чували ли сте за опасния вирус парвовироза?

Внимание! Собствениците на четириноги приятели е добре да знаят за особеностите и симптомите на този сериозен  вирус, наречен парвовироза. Това е изключително заразно заболяване, което засяга кучетата и се проявява в две посоки – поразява стомашно-чревния тракт или сърцето (по-рядко). И най-важното, той е животозастрашаващ.

Най-често парвовирозата нарушава чревната флора. Вирусът влияе върху способността на тялото да усвоява хранителните вещества, затова животното започва бързо да се дехидратира и да отслабва. Влажните тъкани около устата и очите може да се зачервят забележимо, а сърцето – да започне да бие твърде силно, което често води до смърт.

Симптоми на заразяване с парвовироза:

• Силна кървава диария;
• Повръщане;
• Загуба на тегло;
• Загуба на апетит;
• Летаргия;
• Болезнен стомах;
• Ниска телесна температура.

Застрашена възраст и предпазни мерки

По-голяма част от случаите се наблюдават при кученца, които са между 6 седмици и 6 месеца. Можете да предпазите любимеца си с помощта на ранна ваксинация.

Как се разпространява парвовироза?

Съществуват различни рискови фактори, които могат да повишат чувствителността на питомеца ви към болестта. Този вирус обаче се разпространява или чрез директен контакт със заразено животно, или индиректно по фекално-орален път - чрез замърсени с изпражнения вода, храна и други. Може обаче да се пренесе и с обувките, ако те някак са се оказали в контакт със заразени изпражнения.

Почистване

Според изследванията парвовирозата може да оцелее в почвата до около година. Климатичните промени, нито повечето почистващи препарати не могат да се „справят“ с вируса. Затова ако трябва да почистите замърсен с парвовироза район, първо внимателно изхвърлете всички органични материали (повръщано, изпражнения). След това старателно измийте мястото с белина, концентрат – това ще „убие“ вируса. И все пак ако в даден дом е имало болно куче, добре е поне няколко години да не се отглежда лаещ приятел на същото място.

По-уязвими породи

Данните сочат, че някои породи са по-предразположени към подобно заболяване. По-застрашени са ротвайлерите, питбулите, лабрадорите, доберманите, немските овчарки, английски спрингер шпаньоли хъски. Cмятa ce, чe пpичинитeлят нa пapвoвиpoзaтa пpи кyчeтaтa зacягa още нopкитe и кoткитe, нo нe и чoвeкa.

Диагностика на вируса парвовироза

Подобна диагноза се поставя на базата на клинични признаци и чрез различни лабораторни методи. Има също така бързи диагностични тестове, с помощта на които може да се откие наличието на вируса в изпражненията. Може също да се извърши анализ на урината, рентгенография и ултразвук на корема. Ниските нива на белите кръвни клетки и значителната дехидратация са показателни за инфекцията, особено когато има кървави изпражнения.

Биохимичният анализ и анализът на урината могат да разкрият повишени чернодробни ензими, лимфопения и електролитни дисбаланси. Коремната рентгенография може да покаже чревна обструкция, докато абдоминалното ултразвуково изследване може да разкрие увеличени лимфни възли в слабините или по цялото тяло, както и чревни сегменти, пълни с течности.

Лечение на парвовироза

Тъй като парвовирозата е вирус, лечението е фокусирано върху симптомите и предотвратяването на вторични бактериални инфекции. Най-добре е това да се случва в болнична среда.

Зa лeчeниe нa пapвoвиpoзaтa ce пpилaгaт cпeцифични хиперимунни сepyми и гама-глобулини,зaeднo c oбщoyкpeпвaщa тepaпия. Симптоматичната терапия е насочена към предотвратяване и компенсиране на дехидратацията и ацидозата. Срещу диарията се прилагат адсорбенти, антибиотици и сулфонамиди.

При правилно лечение и навременно установяване на вируса, вероятността кучето да се излекува е около 70%. Понякога обаче може да се стигне до тежка дехидратация или опасна вторична инфекция, които да доведат до смърт.

Препоръки

Добре е да имате предвид, че кучето ще е преносител на заразата за другите четириноги поне още два месеца след пълното си възстановяване. Затова е желателно да го изолирате за този период.

Измийте всички предмети, които вашето куче използва. Всичко останало трябва да се почисти с помощта на белина.

Превенция и превенция на парвовироза

Най-добрата превенция, която можете да предприемете е да не пропускате ваксинация. Младите кученца трябва да се ваксинират, започвайки на 6-седмична възраст, с най-малко две ваксини след 10-седмична възраст. А също не трябва да са в контакт с непознати кучета най-малко две седмици след третата им ваксинация.

Източник: www.petmd.com
Превод: Надежда Стоянова